Feb 19, 2008, 3:20 PM

Вселената и ние

909 0 13
Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.

Звезди се раждат с блясък всеки миг,
други пък угасват във всевечен мрак.
Живот се появява нов и разнолик,
създаден за красотата да бъде знак.

Вселена пулсираща, сърце огромно.
Тя самата е един голям живот.
Изучавана от всички ни мисловно,
на материя и дух силният възход.

Да бъдеш сега и тук е шанс велик.
Как ще го използваш само помисли.
Стреми се да достигнеш своя пик.
Съдба най-достойна ти си избери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да!!! Браво, Васко!
  • Ами ако не е така!?
    Стихът си го бива!
  • Мдаааааа, по възвишени ще ни направиш с този стих приятелю! Браво!
  • Животът, като дар и Вселената, като безкрай - вечни идей през поетичен поглед - прекрасен стих!
  • Да бъдеш сега и тук е шанс велик.
    Как ще го използваш само помисли.
    Стреми се да достигнеш своя пик.
    Съдба най-достойна ти си избери.

    !!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...