Feb 19, 2008, 3:20 PM

Вселената и ние

910 0 13
Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.

Звезди се раждат с блясък всеки миг,
други пък угасват във всевечен мрак.
Живот се появява нов и разнолик,
създаден за красотата да бъде знак.

Вселена пулсираща, сърце огромно.
Тя самата е един голям живот.
Изучавана от всички ни мисловно,
на материя и дух силният възход.

Да бъдеш сега и тук е шанс велик.
Как ще го използваш само помисли.
Стреми се да достигнеш своя пик.
Съдба най-достойна ти си избери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да!!! Браво, Васко!
  • Ами ако не е така!?
    Стихът си го бива!
  • Мдаааааа, по възвишени ще ни направиш с този стих приятелю! Браво!
  • Животът, като дар и Вселената, като безкрай - вечни идей през поетичен поглед - прекрасен стих!
  • Да бъдеш сега и тук е шанс велик.
    Как ще го използваш само помисли.
    Стреми се да достигнеш своя пик.
    Съдба най-достойна ти си избери.

    !!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...