Вселената и ние

19.02.2008 г., 15:20 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 9

780 0 13

Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг,
други пък угасват във всевечен мрак.
Живот се появява нов и разнолик,
създаден за красотата да бъде знак.
Вселена пулсираща, сърце огромно.
Тя самата е един голям живот.
Изучавана от всички ни мисловно,
на материя и дух силният възход. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ще взема спомените с мен
* * *

Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...
Ще спра дотук

Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
По Шекспир

От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...

Още произведения »