19.02.2008 г., 15:20

Вселената и ние

914 0 13
Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.

Звезди се раждат с блясък всеки миг,
други пък угасват във всевечен мрак.
Живот се появява нов и разнолик,
създаден за красотата да бъде знак.

Вселена пулсираща, сърце огромно.
Тя самата е един голям живот.
Изучавана от всички ни мисловно,
на материя и дух силният възход.

Да бъдеш сега и тук е шанс велик.
Как ще го използваш само помисли.
Стреми се да достигнеш своя пик.
Съдба най-достойна ти си избери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!!! Браво, Васко!
  • Ами ако не е така!?
    Стихът си го бива!
  • Мдаааааа, по възвишени ще ни направиш с този стих приятелю! Браво!
  • Животът, като дар и Вселената, като безкрай - вечни идей през поетичен поглед - прекрасен стих!
  • Да бъдеш сега и тук е шанс велик.
    Как ще го използваш само помисли.
    Стреми се да достигнеш своя пик.
    Съдба най-достойна ти си избери.

    !!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...