tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
Nov 12, 2006, 1:01 AM

Вселената сватовница 

  Poetry
632 0 2

Въздухът наситен е с мирис на липи,

а в душата болката изпепеляващо гори,

че споменът от твоите целувки тихичко пристъпва,

за да нахлуе с буйна страст и болезнената тръпка.


Полъхът, проникнал в притихналата стая,

шептеше за любов и приказна омая,

а нощта, със своите безброй блещукащи звезди,

придумваше ме да си спомня твоите прегръдки.


И сякаш цялата Вселена наговорила се бе

да ме омайва и тласка все към тебе,

защото, виждайки страданието на нашите души,

тя чувстваше болезнено, че равновесието й се руши.

 

17.06.2006г.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??