Всички посоки са във душата
Знаеш ли, колко много съм искала
ти да ми бъдеш единствената любов?
Колко дълго съм чакала, помниш ли,
само във мен да си истински влюбен?
Нещо се случи пречупи лъчите...
на кълбото - съдба пред очите ми.
Прав беше пътят, а поеха завоите
с бясна скорост нозете ми влюбени.
Тръгнах с душа по пътя на вятъра,
а ме болеше за теб и за нашето.
Всичко, което шептеше сърцето,
приказно беше, но болезнено.
Пито платено. Грешни, безгрешни.
Чака ни уютно гнездото семейно.
Дали навреме се влюби пак в мене,
след шестнадесет семейни години?
Всички посоки са тук, във душата,
няма завои по пътя на сънищата...
всеки следва завоите на съдбата.
Аз ти простих.И ти ми прости.
ти да ми бъдеш единствената любов?
Колко дълго съм чакала, помниш ли,
само във мен да си истински влюбен?
Нещо се случи пречупи лъчите...
на кълбото - съдба пред очите ми.
Прав беше пътят, а поеха завоите
с бясна скорост нозете ми влюбени.
Тръгнах с душа по пътя на вятъра,
а ме болеше за теб и за нашето.
Всичко, което шептеше сърцето,
приказно беше, но болезнено.
Пито платено. Грешни, безгрешни.
Чака ни уютно гнездото семейно.
Дали навреме се влюби пак в мене,
след шестнадесет семейни години?
Всички посоки са тук, във душата,
няма завои по пътя на сънищата...
всеки следва завоите на съдбата.
Аз ти простих.И ти ми прости.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
