Mar 14, 2007, 4:20 PM

Всичко е любов

  Poetry
1.3K 0 9
Всичко е любов

Момичето ръцете си протяга,
усмихва се, желае да е с него тя.
Момчето влюбено посяга
да хване нежната ръка.

И вятърът косите роши,
а слънцето усмихнато пече -
и до тях - в парка градски
играе малко весело дете.

Щастливо те по улиците крачат
и смее се с тях света.
Защото любовта навсякъде я тачат,
с нея хубав е деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...