Jun 27, 2007, 12:49 AM

... всичко отминава

  Poetry
1.7K 0 9
                                                             на Нея ...
Намразиха ме - както го предрече ...   
Политна  шум... а ти хареса ехото.
Отровен вик  на подивяло шествие
(а за приятел пазех те в сърцето си).

Вървиш със тях и пееш песента им,
без първо нотите да си  разучила -
Не ме попита имам ли „вината",
покълнала като каприз на случая.

Понеже смятах, че си по-различна
и бях прочела мъдростта в стиха ти,
обърнах се към теб с молба в очите
и вярвах да ме приютиш в кръвта си...

Животът ми... и без това е труден,
макар със скъп парфюм да е просмукан.
Надеждите ми са накуп отхвърлени
във ледения фокус на присъдите...

Не ти се сърдя - всичко отминава
със времето, отхапващо душите,
„подгряваме" се върху чужди клади
и с фасовете си гасим звездите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Comments

Comments

  • Животът ми... и без това е труден,
    макар със скъп парфюм да е просмукан.
    Надеждите ми са накуп отхвърлени
    във ледения фокус на присъдите...

    Пожелавам, да те докосне някой с истинска, непресторена обич! Но затова човек не трябва да се крие в себе си, а непрестанно да я търси!
  • Дакота, страхотно пишеш! Дерзай, мила!
  • Благодаря...това е дар за душата ми - тези ваши топли думи!
  • Боли, много. Знам.
    БРАВО!
  • "Не ти се сърдя - всичко отминава
    със времето, отхапващо душите,
    „подгряваме" се върху чужди клади
    и с фасовете си гасим звездите..."
    Много силно пишеш Дакота!
    И аз много харесвам твоите стихове!
    Браво! И пиши!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...