... всичко отминава
Намразиха ме - както го предрече ...
Политна шум... а ти хареса ехото.
Отровен вик на подивяло шествие
(а за приятел пазех те в сърцето си).
Вървиш със тях и пееш песента им,
без първо нотите да си разучила -
Не ме попита имам ли „вината",
покълнала като каприз на случая.
Понеже смятах, че си по-различна
и бях прочела мъдростта в стиха ти,
обърнах се към теб с молба в очите
и вярвах да ме приютиш в кръвта си...
Животът ми... и без това е труден,
макар със скъп парфюм да е просмукан.
Надеждите ми са накуп отхвърлени
във ледения фокус на присъдите...
Не ти се сърдя - всичко отминава
със времето, отхапващо душите,
„подгряваме" се върху чужди клади
и с фасовете си гасим звездите...
© Дакота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дакота, страхотно пишеш! Дерзай, мила!
-
Благодаря...това е дар за душата ми - тези ваши топли думи!
-
Боли, много. Знам.
БРАВО! -
"Не ти се сърдя - всичко отминава
със времето, отхапващо душите,
„подгряваме" се върху чужди клади
и с фасовете си гасим звездите..."
Много силно пишеш Дакота!
И аз много харесвам твоите стихове!
Браво! И пиши! -
Силно!!! Поздрави, Дакота!!!
-
Потръпнах от стиха ти!
Поздравявам те! -
Браво,мила!Липсваше ми....
-
Привет! Радвам се да те видя отново!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
макар със скъп парфюм да е просмукан.
Надеждите ми са накуп отхвърлени
във ледения фокус на присъдите...
Пожелавам, да те докосне някой с истинска, непресторена обич! Но затова човек не трябва да се крие в себе си, а непрестанно да я търси!