27.06.2007 г., 0:49

... всичко отминава

1.7K 0 9
                                                             на Нея ...
Намразиха ме - както го предрече ...   
Политна  шум... а ти хареса ехото.
Отровен вик  на подивяло шествие
(а за приятел пазех те в сърцето си).

Вървиш със тях и пееш песента им,
без първо нотите да си  разучила -
Не ме попита имам ли „вината",
покълнала като каприз на случая.

Понеже смятах, че си по-различна
и бях прочела мъдростта в стиха ти,
обърнах се към теб с молба в очите
и вярвах да ме приютиш в кръвта си...

Животът ми... и без това е труден,
макар със скъп парфюм да е просмукан.
Надеждите ми са накуп отхвърлени
във ледения фокус на присъдите...

Не ти се сърдя - всичко отминава
със времето, отхапващо душите,
„подгряваме" се върху чужди клади
и с фасовете си гасим звездите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът ми... и без това е труден,
    макар със скъп парфюм да е просмукан.
    Надеждите ми са накуп отхвърлени
    във ледения фокус на присъдите...

    Пожелавам, да те докосне някой с истинска, непресторена обич! Но затова човек не трябва да се крие в себе си, а непрестанно да я търси!
  • Дакота, страхотно пишеш! Дерзай, мила!
  • Благодаря...това е дар за душата ми - тези ваши топли думи!
  • Боли, много. Знам.
    БРАВО!
  • "Не ти се сърдя - всичко отминава
    със времето, отхапващо душите,
    „подгряваме" се върху чужди клади
    и с фасовете си гасим звездите..."
    Много силно пишеш Дакота!
    И аз много харесвам твоите стихове!
    Браво! И пиши!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...