... всичко отминава
на Нея ...
Намразиха ме - както го предрече ...
Политна шум... а ти хареса ехото.
Отровен вик на подивяло шествие
(а за приятел пазех те в сърцето си).
Намразиха ме - както го предрече ...
Политна шум... а ти хареса ехото.
Отровен вик на подивяло шествие
(а за приятел пазех те в сърцето си).
Вървиш със тях и пееш песента им,
без първо нотите да си разучила -
Не ме попита имам ли „вината",
покълнала като каприз на случая.
Понеже смятах, че си по-различна
и бях прочела мъдростта в стиха ти,
обърнах се към теб с молба в очите
и вярвах да ме приютиш в кръвта си...
Животът ми... и без това е труден,
макар със скъп парфюм да е просмукан.
Надеждите ми са накуп отхвърлени
във ледения фокус на присъдите...
Не ти се сърдя - всичко отминава
със времето, отхапващо душите,
„подгряваме" се върху чужди клади
и с фасовете си гасим звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
