Всяка дума болка е била
Винаги наградата я има –
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете
и лови, лови врабци, в юмрук
и топи се тихичко, поете,
щом повее нежен дъх от юг.
После лятото с перце я гали,
може даже да попее, знам,
уж да я приспи, ала едва ли,
тя е будна – винаги е там.
Есента все весела изглежда,
разлюляла цигански поли.
Шари всичко с плахата надежда,
че ще спре, че няма да боли.
Но ако претръпне тази болка,
ако се стопи до шепот тих,
ще сме хора ли и още колко?
Ще умре в зачатък всеки стих.
Ти пусни я болката – да свети
и лети с хиляда хвърчила,
думте изписвай, по небето –
всяка дума болка е била.
-------------------------------------------------------------------------
Луда съм и го знам. :) Танче, Целувчице, Асенчо, благодаря ви за вдъхновението!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
