Здравей, Венеция прекрасна,
в която влюбен е светът –
в теб, град, където в мир стърчат
безбройни кули в утрин ясна.
Великият ти глад угасна
за злато, власт и робска плът,
но лъвовете още бдят
и роби мамят в клопка страстна.
Те чакат шумните тълпи.
А в твоите прегръдки спи
оназ, що днес ще се събуди
и – тръгнала в деня делен
от болки и от пеперуди! –
с усмивка ще посрещне мен.
© Тошко All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
