... втори шанс?
... втори шанс?
Седемте ми идеи сами се изпокараха за смисъла -
да съществуват!
Съдбата им направи елегантна забележка.
Обърнаха и гръб идеите, по философски -
без да се срамуват, и седнаха в беседката на мозъка ми.
В сивото петно отсреща.
А тя, Съдбата, ме погледна смаяно и ме молеше да си поискам нещо.
Заслушан в реквиема на дъжда, не чух горещите и вопли.
Нищо не поисках.
Заспах в едно легло със гордостта си.
Сънувах, че обърнах светогледа си, за да я търся.
Тълпа от искащи прииждаше към моята Съдба.
А тя обръщаше внимание на всеки.
Представих се и гузно поздравих, а тя не ме позна.
Заета бе! - Раздаваше на другите... прищевки...
© Георги Колев All rights reserved.
