... втори шанс?
... втори шанс?
Седемте ми идеи сами се изпокараха за смисъла -
да съществуват!
Съдбата им направи елегантна забележка.
Обърнаха и гръб идеите, по философски -
без да се срамуват, и седнаха в беседката на мозъка ми.
В сивото петно отсреща.
А тя, Съдбата, ме погледна смаяно и ме молеше да си поискам нещо.
Заслушан в реквиема на дъжда, не чух горещите и вопли.
Нищо не поисках.
Заспах в едно легло със гордостта си.
Сънувах, че обърнах светогледа си, за да я търся.
Тълпа от искащи прииждаше към моята Съдба.
А тя обръщаше внимание на всеки.
Представих се и гузно поздравих, а тя не ме позна.
Заета бе! - Раздаваше на другите... прищевки...
© Георги Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дълбоко , интересно ... Съдбата е благосклонна към смелите !
-
Супер сюрреалистично добро - браво!!!
-
...!
-
добре...
След може би час висене под този стих, се предавам и казвам:
във приливите и отливите
песъчинките
докосват И
себе си ...
и ще чета отново !
-
Ухаааа, това е....
Ох, и аз не знам какво е.
Обаче...
Сетих се!
Много, много, ужасно много... КЕЕЕЕФ!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
