Втори стих
Вървя през градината на лудостта,
а там нищо не е останало освен пръстта,
колко трудно е да се преборя с това,
което се случва. Търся пътя към дома
на моята предначертана съдба,
но не го намирам. А трябва ли да вярвам,
че ще успея да продължа напред,
когато всъщност нищо не е наред.
И ти минаваш през градината на лудостта,
но я виждаш в цялата и невинна красота,
ах, как ти не видя опасността, когато вечерта
светеше лунната светлина преди да настъпи
краят на деня, когато трябваше да се променя.
Умряха моите мечти, когато ти ме нарани.
Сега и двамата минаваме през градината на лудостта,
може би идва краят на света,
защото това е моята несбъдната мечта
и двамата знаем, че ще се събудим сутринта,
знаем, че всичко е просто една перфектна илюзия,
затова реших да го направя - разруших
градината на лудостта, за да се върна в реалността.
© Илия Кузев All rights reserved.
