Вървя през градината на лудостта,
а там нищо не е останало освен пръстта,
колко трудно е да се преборя с това,
което се случва. Търся пътя към дома
на моята предначертана съдба,
но не го намирам. А трябва ли да вярвам,
че ще успея да продължа напред,
когато всъщност нищо не е наред.
И ти минаваш през градината на лудостта,
но я виждаш в цялата и невинна красота,
ах, как ти не видя опасността, когато вечерта
светеше лунната светлина преди да настъпи ...