Вуду

Ако си мислиш, че живота игра е,
ако си мислиш, че просто така
лесно,
бързо,
просто,
ще станеш богат и ще има кой да те трае
и със сребро да те кичи;
ако смяташ, че килимът ален
пред теб ще се разгъне
просторен,
обширен,
безкраен даже,
а ти ще се чувстваш специален,
то сметката ти е излязла грешна!
Не! Животът няма да те глези,
но няма и в яма да те прати,
бездънна,
ужасна,
страшна.
Не! Късметлия ще бъдеш, ако това се случи!
Ще тръгнеш ти в градския смог
по улици мокри, пропити с кръв
на изстрадали,
бедни и гладни,
жертви на живота,
легнали мрачни пред дома на греха и този на Бог!
Ще чуеш ти кашлица, сетне ще чуеш: "Недей!
Към вечната скръб ти отиваш." А очите:
големи,
слепи, 
натъжени,
искат да видят как слънцето грей!
"Ти вуду ще станеш!" гласът продължава
"И нивга не ще се завърнеш,
умът ще загубиш,
ще плачеш,
ще страдаш,
вуду ще бъдеш на тази държава,
този свят на разврат ще прегърнеш.
На тялото затворник духът ти ще бъде
и няма да можеш да чувстваш
ни жега, ни студ,
ни радост, ни труд, 
ни болка, ни смут,
а злото ще бъде навсъде
и ще те дърпа за всеки крайник!
Да работиш за него ще трябва
неуморно,
безспирно
с устрем,
но няма да ти дава, а ще ограбва 
душата ти в окъсани дрипи!
ЗАЩОТО СИ ВУДУ! Защото духът твой
затворник е на идея измамна
на тъмен
сюблимен
безкрай!
Да, ти в тоз свят попадна
на хората - жертви на кървав погром!"
И тогава, приятелю, в миг ще прозреш,
ще хукнеш в посока обратна!
Ще бягаш
и ще благославяш,
ще плачеш!
И със радостни сълзи ще избереш
пътя на своето благо.