26.11.2014 г., 22:13

Вуду

481 0 0

Ако си мислиш, че живота игра е,
ако си мислиш, че просто така
лесно,
бързо,
просто,
ще станеш богат и ще има кой да те трае
и със сребро да те кичи;
ако смяташ, че килимът ален
пред теб ще се разгъне
просторен,
обширен,
безкраен даже,
а ти ще се чувстваш специален,
то сметката ти е излязла грешна!
Не! Животът няма да те глези,
но няма и в яма да те прати,
бездънна,
ужасна,
страшна.
Не! Късметлия ще бъдеш, ако това се случи!
Ще тръгнеш ти в градския смог
по улици мокри, пропити с кръв
на изстрадали,
бедни и гладни,
жертви на живота,
легнали мрачни пред дома на греха и този на Бог!
Ще чуеш ти кашлица, сетне ще чуеш: "Недей!
Към вечната скръб ти отиваш." А очите:
големи,
слепи, 
натъжени,
искат да видят как слънцето грей!
"Ти вуду ще станеш!" гласът продължава
"И нивга не ще се завърнеш,
умът ще загубиш,
ще плачеш,
ще страдаш,
вуду ще бъдеш на тази държава,
този свят на разврат ще прегърнеш.
На тялото затворник духът ти ще бъде
и няма да можеш да чувстваш
ни жега, ни студ,
ни радост, ни труд, 
ни болка, ни смут,
а злото ще бъде навсъде
и ще те дърпа за всеки крайник!
Да работиш за него ще трябва
неуморно,
безспирно
с устрем,
но няма да ти дава, а ще ограбва 
душата ти в окъсани дрипи!
ЗАЩОТО СИ ВУДУ! Защото духът твой
затворник е на идея измамна
на тъмен
сюблимен
безкрай!
Да, ти в тоз свят попадна
на хората - жертви на кървав погром!"
И тогава, приятелю, в миг ще прозреш,
ще хукнеш в посока обратна!
Ще бягаш
и ще благославяш,
ще плачеш!
И със радостни сълзи ще избереш
пътя на своето благо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...