Венеция през пролетта
Изтича времето:същински карнавал!
И сменя маските-ту свои,ту назаем дал.
А времето е кредит!И всичко е до срок...
Цял живот ни препродава времето урок!
Венеция ли?Ами хайде да ходим и до там!
Любовни мостчета с въздишки, не знам
какво им става на жените?Романтика една
ги тресе,подлудява!Жената все пак е жена!
Това си мисли Шекспир?! Греши в това,
че жената е непостоянна!Но какви слова
за "Венецианският търговец"!Иде пак
пролет.За бал с маски пада нощен мрак...
Кой с коя е, едва ли нощта ще разбере!
Любовта си тръгва с утрото,за да умре,
като дъхав спомен от пролетният бал!
И Уилям Шекспир вече трудно би узнал.
© Стойчо Станев All rights reserved.
