Вяра

Живот ли бе това... да живея все сама?

Ден след ден очаквам аз да се появиш пред нас.

Живея все така с усмивка на уста и вярваща в силата на любовта.

Изведнъж се появи зад мен, обръщайки се аз попаднах в любовен плен.

Очите ти за мен в окови се превръщат,

а устните с желание ми отвръщат.

Ангелска душа ти имаш знам, 

но защо тогава се държиш като дявол ням.

Искаш, но не смееш,

гледаш, но не виждаш,

слушаш, но не чуваш,

обичаш, но не вярваш.

Отвори сетивата си, но не за друг, а за мен,

за да мога да се освободя от твоя плен!