Вяра

Oct 28, 2011, 8:47 PM

Poetry » Love

1105 0 7

Ти си звездата,
която огря небосклона безкраен,
моя красива, далечна мечта.
Отлетя като лятото
с бриза солен и отчаян,
моята дълга тъга.
Ще стоя под звездите
и ще чакам да дойдеш,
моя нова и стара любов.
Ще стоя под дъжда
да измие сълзите,
ветре мой, чуй моя зов! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вяра

Want to read more?

Random works