Oct 28, 2011, 8:47 PM

Вяра 

  Poetry » Love
1011 0 7

Ти си звездата, 

която огря небосклона безкраен,

моя красива, далечна мечта.

Отлетя като лятото 

с бриза солен и отчаян,

моята дълга тъга.

 

Ще стоя под звездите

и ще чакам да дойдеш,

моя нова и стара любов.

Ще стоя под дъжда

да измие сълзите,

ветре мой, чуй моя зов!

 

Загаси тая луна,

скитнико тъжен,

дай ми лъч светлина.

Дай ми вяра метежна

и много надежда,

аз ще ти дам красота!

 

 

 

 

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??