Oct 28, 2011, 8:47 PM

Вяра

  Poetry » Love
1.2K 0 7

Ти си звездата, 

която огря небосклона безкраен,

моя красива, далечна мечта.

Отлетя като лятото 

с бриза солен и отчаян,

моята дълга тъга.

 

Ще стоя под звездите

и ще чакам да дойдеш,

моя нова и стара любов.

Ще стоя под дъжда

да измие сълзите,

ветре мой, чуй моя зов!

 

Загаси тая луна,

скитнико тъжен,

дай ми лъч светлина.

Дай ми вяра метежна

и много надежда,

аз ще ти дам красота!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...