28.10.2011 г., 20:47 ч.

Вяра 

  Поезия » Любовна
1009 0 7

Ти си звездата, 

която огря небосклона безкраен,

моя красива, далечна мечта.

Отлетя като лятото 

с бриза солен и отчаян,

моята дълга тъга.

 

Ще стоя под звездите

и ще чакам да дойдеш,

моя нова и стара любов.

Ще стоя под дъжда

да измие сълзите,

ветре мой, чуй моя зов!

 

Загаси тая луна,

скитнико тъжен,

дай ми лъч светлина.

Дай ми вяра метежна

и много надежда,

аз ще ти дам красота!

 

 

 

 

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??