Вяра
Ти си звездата,
която огря небосклона безкраен,
моя красива, далечна мечта.
Отлетя като лятото
с бриза солен и отчаян,
моята дълга тъга.
Ще стоя под звездите
и ще чакам да дойдеш,
моя нова и стара любов.
Ще стоя под дъжда
да измие сълзите,
ветре мой, чуй моя зов!
Загаси тая луна,
скитнико тъжен,
дай ми лъч светлина.
Дай ми вяра метежна
и много надежда,
аз ще ти дам красота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
