Вяра и безверие
Не вярвам, че светът е голям!
По-скоро го приемам за малък,
изпълнен със студени стени
и с някакви идоли жалки.
Аз не вярвам, че светът е богат!
С какво? С мечти? Или със знания?
Видях само как се трупат пари
чрез свои и чужди страдания.
Аз не вярвам, че светът е разумен!
Той пред мира предпочита войни.
За Елена, петрол или злато
от кръвта се проливат реки.
Аз не вярвам в еталони за красота!
От векове ги меним, добре знаем,
забравили за красотата на цвете,
самотно в ъгъл на празната стая.
Аз не вярвам в измислени богове,
макар много в тях да се вглеждат.
Предпочитам да политам с хвърчило,
подарено от Продавач на надежди.
Но аз вярвам в магията на нощта,
родена сред пламъците на залез.
Вярвам в огъня до планинска река,
превръщащ Амур в победител над Хадес.
Вярвам дълбоко в звездния прах,
разпиляван от детска ръка
и че в някой пореден живот
откривам с кого да помълча...
© Вили Тодоров All rights reserved.
