Вяра под броня
Май започнах да не разбирам
и объркан прехапвам устни.
Против себе си протестирам.
(Да не раня нечии нежни чувства)
А тълпата - отбор от "праведни"
си живее живота лесно.
Господ зная, че тъй направил е -
мъченик да му пее песните.
И молитви, склонил главата си
да изрича в шепи събрани,
да се кълне във дом и деца,
че не ще ги със грях посрами...
Във лъжата, несправедлива
ще потънат моите истини.
Днес глупакът ще триумфира
над душевната ми безсмисленост.
Но аз изковал съм броня
и отглеждам под нея вяра.
Ако дявол от мен изгони я,
поне човеците да ѝ се надяват...
Стихопат.
© Данаил Антонов
21.06.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
