Май започнах да не разбирам

и объркан прехапвам устни. 

Против себе си протестирам. 

(Да не раня нечии нежни чувства) 

А тълпата - отбор от "праведни" 

си живее живота лесно. 

Господ зная, че тъй направил е - 

мъченик да му пее песните. 

И молитви, склонил главата си 

да изрича в шепи събрани, 

да се кълне във дом и деца, 

че не ще ги със грях посрами... 

Във лъжата, несправедлива 

ще потънат моите истини. 

Днес глупакът ще триумфира 

над душевната ми безсмисленост. 

Но аз изковал съм броня 

и отглеждам под нея вяра. 

Ако дявол от мен изгони я, 

поне човеците да ѝ се надяват... 

Стихопат. 

© Данаил Антонов 

21.06.2023