Вярваш ли, че любовта я има,
вярваш ли в нереалните неща.
Искаш ли да си щастлива,
да откриеш нейде любовта.
Можеш ли да го забравиш,
да спасиш се днес от гибелта,
да изправиш се и преродиш се,
да намериш път в нощта.
Можеш ли да си щастлива,
щом сама си сред тълпа,
да усмихваш се щастливо,
щом сломена пак е твоята душа.
© Валя Митова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
