Вятър
Със вятъра се гоня
многократно,
разпръсква всички мои стихове
на прах,
побягнала, пресрещам го
да ги откупя,
листата мои,
моя страх.
А той ги сплита
във косите ми
и пак ги взима
в лудия си бяг,
как бих достигнала
ги само,
открадна ми крилете пак.
© Триб Трибс All rights reserved.
Прекрасен е стихът ти. Харесах много.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
