Вятър ме повя

Feb 28, 2005, 1:33 PM

Poetry

1019 0 0

Споменът отдавна избледнял
за нежност малка, зажаднял.
На яве да излезе пак напира,
но нещо вътре го възпира.
Избива всичките прегради
паметта побягва ужасено
потта се стича на талази
усмивка гасне примирено.
Останах сам на двора
птиците нещат да пеят
тръгнах към обора
врабците над мен се реят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вятър ме повя

Искате да прочетете повече?

Random works