Nov 25, 2018, 8:07 PM  

Въшки

849 2 9

Късичко подстригах си косата,
лъжех лятото, че ми е горещо,
признавам, че сърбеше ме главата
и намерих в нея нещо.
Зимата, не мога да се оправдая,
ужким, лятото горещо беше,
защо подстригах се, ще си призная,
намерих в нея, нещо дет пълзеше.
Подстригах се, сърбеше ме, признавам!
Не мога вечно в тайна да го пазя,
толкоз въшки имах, можех да продавам,
не знаеш само как ги мразя!
Знаех, че не може дълго да го крия,
не знаеш само колко много бяха,
мажех се с какво ли не, и с ракия,
но сбогувах се с тях. Умряха!
Да се подстригвам, нямах намерение,
но въшки имах и голям сърбеж,
търся си сега от някой предложение,
нещо за коса, за бърз растеж.
Не ми се искаше да го разкажа,
но трябваше, защото исках мнение,
нещо, с което да се мажа,
нуждая се от предложение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Йолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....