Въшки
Късичко подстригах си косата,
лъжех лятото, че ми е горещо,
признавам, че сърбеше ме главата
и намерих в нея нещо.
Зимата, не мога да се оправдая,
ужким, лятото горещо беше,
защо подстригах се, ще си призная,
намерих в нея, нещо дет пълзеше.
Подстригах се, сърбеше ме, признавам!
Не мога вечно в тайна да го пазя,
толкоз въшки имах, можех да продавам,
не знаеш само как ги мразя!
Знаех, че не може дълго да го крия,
не знаеш само колко много бяха,
мажех се с какво ли не, и с ракия,
но сбогувах се с тях. Умряха!
Да се подстригвам, нямах намерение,
но въшки имах и голям сърбеж,
търся си сега от някой предложение,
нещо за коса, за бърз растеж.
Не ми се искаше да го разкажа,
но трябваше, защото исках мнение,
нещо, с което да се мажа,
нуждая се от предложение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Йолова Всички права запазени
