Вълчи делник

Poetry » Philosophical

1.1K 0 31

Вълчи делник

Вълчи делник,

озъбен,

заръфа душата.

Изранено,

сърцето

безбожно мълчи.

Пропиляла се

в бесни, свирепи тъги,

от мен няма

по-мрачна

искра на земята.

Безутешни,

мечтите ми

бурята срина –

с черен меч

ги жигоса и врече...

Там –

на пътя –

сърцето посече.

На ниво

оцеляване

часът застина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lotos (Ирина Костова)

Вълчо, силно и истинско!

2010-04-27T19:19:08+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

И няма по-мрачна
от мен на земята,
залутана
в яростни,
свирепи тъги.

Абе ти скоро май не си ме чела! Страшен стих за пореден път!

2010-04-22T19:47:25+03:00
странница (Сеси)

Силен стих!

2010-04-22T16:47:31+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Стихове се раждат не само от положителни емоции.И те като чувствата ни не винаги са гладки и светли.Но са истински, ако докосват душата на читателя. А твоят стих ме развълнува и натъжи.

2010-04-22T14:58:53+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Добре! И като форма, и като изказ, и като идея! Поздравления!

2010-04-22T10:11:56+03:00