20.04.2010 г., 8:51

Вълчи делник

1.1K 0 31

Вълчи делник

 

Вълчи делник,

озъбен,

заръфа душата.

Изранено,

сърцето

безбожно мълчи.

Пропиляла се

в бесни, свирепи тъги,

от мен няма

по-мрачна

искра на земята.

Безутешни,

мечтите ми

бурята срина –

с черен меч

ги жигоса и врече...

Там –

на пътя –

сърцето посече.

На ниво

оцеляване 

часът застина...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълчо, силно и истинско!
  • И няма по-мрачна
    от мен на земята,
    залутана
    в яростни,
    свирепи тъги.

    Абе ти скоро май не си ме чела! Страшен стих за пореден път!
  • Силен стих!
  • Стихове се раждат не само от положителни емоции.И те като чувствата ни не винаги са гладки и светли.Но са истински, ако докосват душата на читателя. А твоят стих ме развълнува и натъжи.
  • Добре! И като форма, и като изказ, и като идея! Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...