Вълчи делник
Вълчи делник,
озъбен,
заръфа душата.
Изранено,
сърцето
безбожно мълчи.
Пропиляла се
в бесни, свирепи тъги,
от мен няма
по-мрачна
искра на земята.
Безутешни,
мечтите ми
бурята срина –
с черен меч
ги жигоса и врече...
Там –
на пътя –
сърцето посече.
На ниво
оцеляване
часът застина...
© Плами Всички права запазени