20.04.2010 г., 8:51

Вълчи делник

1.1K 0 31

Вълчи делник

 

Вълчи делник,

озъбен,

заръфа душата.

Изранено,

сърцето

безбожно мълчи.

Пропиляла се

в бесни, свирепи тъги,

от мен няма

по-мрачна

искра на земята.

Безутешни,

мечтите ми

бурята срина –

с черен меч

ги жигоса и врече...

Там –

на пътя –

сърцето посече.

На ниво

оцеляване 

часът застина...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълчо, силно и истинско!
  • И няма по-мрачна
    от мен на земята,
    залутана
    в яростни,
    свирепи тъги.

    Абе ти скоро май не си ме чела! Страшен стих за пореден път!
  • Силен стих!
  • Стихове се раждат не само от положителни емоции.И те като чувствата ни не винаги са гладки и светли.Но са истински, ако докосват душата на читателя. А твоят стих ме развълнува и натъжи.
  • Добре! И като форма, и като изказ, и като идея! Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...