Liudmil (Людмил Стоянов)
45 54
Nov 28, 2010, 11:05 AM

Вълчи рев 

  Poetry » Phylosophy
1418 0 3

Ревът на нощна сянка във гората

разкъсва грубо крехката мъгла,

раздиращ вой убива тишината

и тича по безлюдната земя.

 

Където липсата на светлина се движи,

царува пустота и дебнещ мрак,

загниват всички овехтели, земни грижи,

напява гарван с подлудяващ грак.

 

Емоциите заповядват, няма разум,

желанието придобива цвят,

на разума заема мястото ум празен,

все още недокоснат в този свят.

 

Лети със вятъра и следват го листата,

покланят се приветстващите дървеса,

див гръм разсича с огън небесата,

а вихър пее срещу тихата мъгла.

 

Очи горят със пламък див и ненаситен,

сърце надига еуфорийна вълна,

изгаряща душа във блясък първобитен

отправя вой към бледожълтата луна.

 

Умът погълнат е принудено събуден,

окови счупени са жертва на нощта,

отлита спомен стар, във сън прокуден,

напомнящ за поглъщащия хаос - деня.

 

© Людмил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??