Nov 28, 2010, 11:05 AM

Вълчи рев 

  Poetry » Phylosophy
1766 0 3
Ревът на нощна сянка във гората
разкъсва грубо крехката мъгла,
раздиращ вой убива тишината
и тича по безлюдната земя.
Където липсата на светлина се движи,
царува пустота и дебнещ мрак,
загниват всички овехтели, земни грижи,
напява гарван с подлудяващ грак.
Емоциите заповядват, няма разум,
желанието придобива цвят,
на разума заема мястото ум празен,
все още недокоснат в този свят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??