Вълнá от тебе, Океан, 
галя бреговете ти,
разлята нежно
от удоволствие, 
с гъдела на тънък бриз. 
Запълвам мрежите
по крайбрежните даляни,
раздавам щедро
твоите деца, скърпвам 
надеждите на бедните
рибари, взряни
в неизбежността.  

Изтеглил силите на
рекички и моренца,  
влели пълноводна
мощ в синия ти грандиоз,  
премяташ ме в солени 
цикли и премеждия,  
върволица от стихиен низ.  
Изхвърлям прилива,  
дърпана от пълнолуния, 
стеснявм ивици, 
роня вълноломи,  
избутвм силните вълнения, 
бушуващи под твоя власт.   

Отливам се, завличам  
жертви, в култ на 
мъртвите течения-
данък за безумство и кураж.  
Подгонена от дванайсет
бала вятър, надигам
смъртоносни рамене, 
прегръщам в страст 
до бездиханност,  
разбиваща се в 
пясъчня скут. 
Коварно образувам
дънните си ями, 
свличам те, потъвайки
към мен,  оплитам те 
в нишки крехки водорасли, 
с медузите раздразнени,
жиля водната ти плът.   

Разтърсена от ропота
на лютящи се подземни 
пласти, завихрям цунамена 
необузданост, помитам  
пътища и суши,  
заграбвам цели светове.
  
Добра вълнá съм, 
но предизвикана...