Mar 7, 2007, 12:47 AM

Вълната наречена “любов”

  Poetry
996 0 1

Вълната наречена “любов”

 

Погали ме, така, както

Вълната гали босите ни крака,

Когато се разхождаме по брега.

Причини ми болка, така, както

Вълната причинява болка на скалата,

Когато се удря в нея.

Липсваш ми, така, както

Вълната липсва на брега,

Когато се отдалечи далеч в океана

И си отиде, така, както

Вълната си отива

И не се връща никога същата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...