Вълнувам се…Сърцето проговаря
Вълнувам се… Сърцето проговаря
и ме носи в небесни широти –
царски порти то за теб отваря
с любовни думи, тихо що шепти,
разказвайки за озарение
на две души, сплетени с дъгата:
тя е път лазурен, без съмнение,
в хармонията ми с жената.
Не е тя просто вечер благосклонна,
която към случайност се нагажда
и вместо в любовта изконна,
създава този навик – да угажда,
че в сърцето носи споделеност –
извор чист, красив – на добротата,
който не допуска обремененост
чрез потоците на светлината.
Над мене бдиш, подобно на Луната,
забулена в скърби и в мъгли,
все пак, пронизваща със синевата
влюбените с тъгата на лъчи,
та мракът в тях да не създава
колебания и нови страхове,
защото любовта ги оправдава
по законите на свойте светове.
© Валери Рибаров All rights reserved.
