Вълнувам се…Сърцето проговаря
Вълнувам се… Сърцето проговаря
и ме носи в небесни широти –
царски порти то за теб отваря
с любовни думи, тихо що шепти,
разказвайки за озарение
на две души, сплетени с дъгата:
тя е път лазурен, без съмнение,
в хармонията ми с жената.
Не е тя просто вечер благосклонна,
която към случайност се нагажда
и вместо в любовта изконна,
създава този навик – да угажда,
че в сърцето носи споделеност –
извор чист, красив – на добротата,
който не допуска обремененост
чрез потоците на светлината.
Над мене бдиш, подобно на Луната,
забулена в скърби и в мъгли,
все пак, пронизваща със синевата
влюбените с тъгата на лъчи,
та мракът в тях да не създава
колебания и нови страхове,
защото любовта ги оправдава
по законите на свойте светове.
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Отдадена съм,неподправено красива,
за теб,в твоите очи прозирам-
необятна,огнена,игрива,
в желание само тебе подозирам.
Знаеш своята любов жестока,
знаеш колко ме изпива,
потъваща в пространство,тъй дълбока,
аз в нея искам да се скрия.. -
Твърдиш, че от любов пияна,
ти цялата ми се отдаваш -
правим съдбоносната размяна,
щом приятелство с мен създаваш!? -
Това е повече от всичко друго,
повече от смелите желания,
различна съм,това е твърде много,
щом премахвам стичащи страдания.
Замъглена от любов ти давам,
себе си,единствено душата,
а тялото с нея подарявам,
и света си с теб,пълнещи ръката... -
Разказваш тук за следваща загадка,
достигайки вратите на вината,
когато чрез прегръдка топла, сладка
разтваряме капана на тъгата.
Създали непосредствено начало,
започваш да се чувстваш по-различна -
с душа кристално огледало,
показващо, че вече си обична.
Наздравицата пием без остатък
и стигаме последната си глъдка -
в погледите ни блести подарък:
за жадуваната ни прегръдка. -
"Обичам те"-това почувствах без тъга,
изваяна от сладка мисъл моя,
не можем с тебе да почувстваме вина,
щом истината стана вече твоя.
И прегърни ме,подари ми теб,
аз нищо друго не желая,
само нежност разтопява късче лед,
вратите тя след нас затваря... -
Е, аз няма да говоря, ти си го казал!
Поздрав и много
-
Към Натали:
Вълнението, когато е взаимно,
започва да шепти с онзи нежен глас,
повел ни двама в лоното интимно,
където чувствата ни стигат до екстаз.
"Обичам те!" - сърцето проговаря
с езика на вълшебно тъждество,
което райските врати разтваря
с познатото на влюбените тържество. -
Вярно е, че стилът ми е различен, защото рефлективността му е доведена до саморефлективност, но пък той е открит за овладяване от всеки, който прояви интерес към него.Правиш забележителен коментар, Аничка!
-
Законите на нормалното, т.е. на щастливото съществуване могат да се разкрият само чрез пътя на любовта, Незабравима!
-
Анета,
Съвършено правилно, при коментарите си, ти сочиш основната гледна точка на любовта - взаимността. Тази гледна точка е плодотворна. -
Вълнувам се...Сърцето проговаря,
очите ми го следват-те мълвят,
от тебе,смисъл за живота храня,
те тихичко в нощта ще те приспят.
Вълнувам се...Сърцето проговаря,
откъсни за мен ти думи две,
нека край на самотата да поставя,
нека сключим в тишината две ръце.... -
Интересно е.. стила ти е различен.. прави те забележим...
-
защото любовта ги оправдава
по законите на свойте светове.
Хубав стих! -
Много хубаво Валери.
Любов във взаимност.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
аз ще трябва да го разгадая -
дали защото много си заета,
но показваш се като предвзета
с това, че вече подозираш,
начало слагаш, че позираш,
а таз позиция различна
приемам като неприлична!?