16 февр. 2007 г., 12:04

Вълнувам се…Сърцето проговаря 

  Поэзия
5.0 / 2
836 0 15
Вълнувам се… Сърцето проговаря
и ме носи в небесни широти –
царски порти то за теб отваря
с любовни думи, тихо що шепти,
разказвайки за озарение
на две души, сплетени с дъгата:
тя е път лазурен, без съмнение,
в хармонията ми с жената.
Не е тя просто вечер благосклонна,
която към случайност се нагажда
и вместо в любовта изконна,
създава този навик – да угажда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »