Jun 23, 2009, 9:05 PM

Вълшебна лира е душата на поета

  Poetry
1.3K 0 21

Вълшебна лира е душата на поета.

Докоснеш ли я - струните звънят

и щом стихът извира от сърцето,

той винаги намира верен път!

 

Ако забиеш пръсти непочтени,

тя с гневни тонове ще зазвучи,

от ярост и от болка ще застене

и ще заплаче с огнени сълзи.

 

Но ако нежно с устни я погалиш,

ако се вслушаш в нейните слова -

най-дивната мелодия ще чуеш,

ще заструи най-чиста синева.

 

Защото лирата, та тя е, всъщност,

дошла от вечното небитие!

Божествен дар със поетична същност -

поетите са нейни синове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ваня ,радвам се ,че те открих скъпа , прочетох всичките ти стихове браво.
  • Надявам се да си променил мнението си за небитието ,Батко.Във всеки случай, мисля,че всички прекрасни неща,които ни се случват,не са плод на битието, а все пак идват от някъде...Нали?И за съжаление,пак там, някъде, се завръщат...А може би това е начинът да не изгубим вярната посока!
  • Ваня, винаги съм си мислил, че лирата - докато е лира, каквото и да означава - не може да бъде в небитие. За мен небитието е състояние или място, където няма нито звуци, нито светлина. Благодаря ти за посвещението, клъвнах си една идеална част от него!
  • Вълшебна е - и приказно звъни и яростно кънти!
    Поздравления!
  • Ти!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...