Вълшебният нектар
Вълшебен нектар
Когато ме погледна небесата
изчезнаха и слънцето се скри,
и Господ-Бог сред своето сияние
в прегръдката си свята ни обви.
Когато ме докосна - раят слезе
да стане той пиедестал за нас.
и Ерос в миг сърцата ни уцели -
един във друг потънахме в захлас.
Когато ме прегърна под звездите,
светът край нас от обич запламтя!
Вълшебен химн засвириха щурците,
от който се пробуждаше страстта.
А устните преди да проговорят,
в целувка суха вляха се в едно.
Но Бог нектар към устните поднесе -
вълшебния нектар на любовта!
По-животворен аз не бях отпивала!
Вселената за миг се завъртя!
И щастието падна във нозете ни!
Любов ли се наричаше това?
© Стойна Димова All rights reserved.
