Вълшебно пътуване
Моите родители са планинари,
ходят по планинските върхари
и този почивен ден
ще вземат с тях и мен,
защото вече съм голям,
спя в детската си сам.
Затуй тати от зарана
застяга багажа за балкана.
Той в раниците сложи
кибрит, фенерчета и ножа,
необходими на всеки в планината,
ако пътеката изгуби в гората.
Мама към тях добави
храна в кутии здрави
и макар, че вън е май -
термуси с топъл чай.
Аз сложих пистолет,
малко дронче - вертолет,
плюшения мечо с каска
и накрая вълшебната маска.
В колата, спряна до гаража,
тати натовари багажа,
отвори вратата на мама,
на мене сложи колана.
Добре подготвени така
потеглихме с грейнали лица.
В далечината беше планината,
опряла с плещи небесата,
забулена от тънка мъгла,
над върхарите на вековната гора.
По път, извиващ си снагата,
между стволовете на гората
пътуваме към хижата в планината,
построена на поляна по средата.
Когато хижата видях -
казах само ,,Ах!".
От дърво беше тя
красива на килима от цветя.
Щом затичах сред цветята,
някой закука от гората:
- Мамо чуй! Кой кука?
- Кукувичка, сине, на зелена бука.
- А кой чука там?
Птица или що? Не знам!
- На голямото дърво кълвач
дом ще строи до здрач.
Бързо по цветната полянка
прелетя нечия сянка!
- Сине, виж летеца смел!
Това е скалния орел.
Отворил широко крилата,
орела летеше над планината.
- Мамо, като орела аз
искам да полетя този час!
- Когато пораснеш голям
ще полетиш, сине, аз знам,
със самолет или бърза ракета
ще обикаляш нашата планета.
Над планините ще летиш смел
със самолета като орел.
С ракета, добре заредена,
ще полетиш към вълшебната вселена,
към галактики и далечни планети,
не посещавани до сега от ракети.
Там, високо сред звездите,
където живеят вълшебниците,
ще срещнеш приказните герои
от любимите приказки твои.
От вълшебното пътуване щом се върнеш,
мама и тати ще прегърнеш
и ще разкажеш видяното на звездната сцена
в тази необятна вселена.
-
© Никола Яндов All rights reserved.
