Вън Валеше

Вън валеше безмилостно дъжда

и отмиваше по асфалта спомени на любовта.

Вън валеше и дъждът бе моите очи;

през тях светът видя болката в сърцето ми.

Само дъждът сега говори с мен

и разказва какво вижда в този ден:

вижда едно ранено момиче в този час,

описва го внимателно и разбирам, че съм аз!

Вън валеше и капките студени

се стичаха по мръсното стъкло.

Вън валеше и раните са големи,

дъждът иска да отмие това черно петно!

И сега всичко е отмито,

но от мен нищо не е изтрито.

Не са изтрити спомените топли,

не са изтрити безмилостните болки.

Вън валеше тъй тихо и спокойно

и природата се къпеше в дъжда.

Но само аз бях неспокойна,

а дъждът се опитва да ми покаже радостта.

Иска да види усмивка по моето лице,

иска да чуе туптене на щастливо сърце.

Но тъмнината ме обви в студени ръце

и света сега не виждам в щастливи цветове.