Въпреки всичко
Въпреки всичко
Искам да те закарфича
на петлика, отдясно,
по-далеч от сърдечния ритъм -
да не тревожиш сърцето опасно.
Като калинка на шия –
малка, червена стихия,
с няколко точки тъга
и крилца за дъга след това.
Не като орден курдисан,
не като дан залисия
- моя песен неписана,
самочувствие женско орисано...
(... съдбата разтропана
с кутре, отвисоко,
ми го забоде
в един вял и оранжев следобед;
сега си го нося на чело
и горда съм с него,
макар че приятели – няколко пръста,
а неприятните – дяволски много...)
© Златина Георгиева All rights reserved.
