Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,
забравил и приличие, и свян?
Със алчни пръсти до безкрай да взимаш
това, което искам да ти дам.
И все по-надълбоко в мен да влизаш –
в душата ми, в плътта ми, в съвестта.
Да търсиш под девичата ми риза
за теб единствено запазени места.
Да им се радваш и да ги изследваш.
Да ги целуваш с мъжки порив див.
Да ги обичаш като за последно.
Това не прави ли живота по-красив?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
