Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,
забравил и приличие, и свян?
Със алчни пръсти до безкрай да взимаш
това, което искам да ти дам.
И все по-надълбоко в мен да влизаш –
в душата ми, в плътта ми, в съвестта.
Да търсиш под девичата ми риза
за теб единствено запазени места.
Да им се радваш и да ги изследваш.
Да ги целуваш с мъжки порив див.
Да ги обичаш като за последно.
Това не прави ли живота по-красив?