16.04.2013 г., 8:00

Въпрос

1.4K 2 8

Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,

забравил и приличие, и свян?

Със алчни пръсти до безкрай да взимаш

това, което искам да ти дам.

 

И все по-надълбоко в мен да влизаш –

в душата ми, в плътта ми, в съвестта.

Да търсиш под девичата ми риза

за теб единствено запазени места.

 

Да им се радваш и да ги изследваш.

Да ги целуваш с мъжки порив див.

Да ги обичаш като за последно.

Това не прави ли живота по-красив?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...