16.04.2013 г., 8:00

Въпрос

1.4K 2 8

Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,

забравил и приличие, и свян?

Със алчни пръсти до безкрай да взимаш

това, което искам да ти дам.

 

И все по-надълбоко в мен да влизаш –

в душата ми, в плътта ми, в съвестта.

Да търсиш под девичата ми риза

за теб единствено запазени места.

 

Да им се радваш и да ги изследваш.

Да ги целуваш с мъжки порив див.

Да ги обичаш като за последно.

Това не прави ли живота по-красив?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....