16 апр. 2013 г., 08:00

Въпрос

1.4K 2 8

Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,

забравил и приличие, и свян?

Със алчни пръсти до безкрай да взимаш

това, което искам да ти дам.

 

И все по-надълбоко в мен да влизаш –

в душата ми, в плътта ми, в съвестта.

Да търсиш под девичата ми риза

за теб единствено запазени места.

 

Да им се радваш и да ги изследваш.

Да ги целуваш с мъжки порив див.

Да ги обичаш като за последно.

Това не прави ли живота по-красив?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...