Mar 29, 2012, 7:54 PM

Въпрос

Poetry » Philosophical

579 0 0

Защо ни е животът без вълнения,
без радости, без сълзи, без мечти?
Та ние трябва да гориме вдъхновени,
събудени от обич да летим!

Защо ни е животът без илюзии,
без малко и измислени неща?
Не можем ли във делничната грубост
да посадим дръвче на нежността?

Навярно ще ми кажете: "Не можем,
защото днес светът се промени".
Но трябва ли да бъде все отложен
стремежът ни да станем по-добри?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0