Въпросът не е дали ще го намеря,
аз вече знам, че го открих.
И ред в душата ми въведе
с любов, с един написан стих.
Въпросът не е дали ще търся,
аз неочаквано открих.
И мир в сърцето ми доведе
като полъх лек и тих.
Аз знам, че тебе търсих,
и ти тъй неочаквано дойде.
Обичам те! И не мислих,
че тъй ще чувства моето сърце.
Въпросът е дали ще те запазя
и туй прекрасно чувство в мен?!
Питам се ще съхраня ли
щастието във моя ден?!
© Василена Младенова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
