Jul 10, 2007, 10:47 AM

Въпрос (Гурбет)

Poetry

772 0 7

Въпрос

Боли...
Прокапва битието.
През иглени уши - тече.
Колики и зъбки, и... гърнето.
И първото - изгубено - мечЕ.

Трагедия е всеки неуспех
(подтикващ ни напред и по-нататък).
Оглушали за съвета бащин, вехт
пилеем Болката в живота кратък.

Боли...
Порой звезди умират.
Припламват плахо - край!
Избухват Нови, ослепителни. Маркират
на чужди хора - чужди рай.

Бягаме от Нея - сякаш Чума.
За щастие и здраве се боим.
Човърка ме въпрос: Ако я няма,
как живота от смъртта да различим?

20 Февруари 2003, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Боли ме не защото тясно е сърцето,
и не, че нисък е житейския таван.
Боли,от невъзвратимото на Битието
поискало ме изпод вежди тук и там.

Порастнало от моите солени мигли
\май все поплаквам си под душа\
въздигнало към слънчогледовото взор
\не ме послуша, пък и себе не слуша\
и впило се в пръстта навеки...все
Виделото ми търкулва нов простор.
!!!

2009-04-06T10:04:01+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Хем не я искаме, хем я търсим... Тук много ми харесва диалектиката.

2007-07-16T18:24:14+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много силен,много хубав стих!
Поздрав!

2007-07-10T15:15:30+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Бягаме , не бягаме болката винаги ни стига.Добре , че има и много хубост на тоя свят! Браво , Симо!

2007-07-10T13:48:18+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Прекрасен, силен стих!!!

2007-07-10T11:02:48+03:00