10 июл. 2007 г., 10:47

Въпрос (Гурбет)

777 0 7

Въпрос

Боли...
Прокапва битието.
През иглени уши - тече.
Колики и зъбки, и... гърнето.
И първото - изгубено - мечЕ.

Трагедия е всеки неуспех
(подтикващ ни напред и по-нататък).
Оглушали за съвета бащин, вехт
пилеем Болката в живота кратък.

Боли...
Порой звезди умират.
Припламват плахо - край!
Избухват Нови, ослепителни. Маркират
на чужди хора - чужди рай.

Бягаме от Нея - сякаш Чума.
За щастие и здраве се боим.
Човърка ме въпрос: Ако я няма,
как живота от смъртта да различим?

20 Февруари 2003, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боли ме не защото тясно е сърцето,
    и не, че нисък е житейския таван.
    Боли,от невъзвратимото на Битието
    поискало ме изпод вежди тук и там.

    Порастнало от моите солени мигли
    \май все поплаквам си под душа\
    въздигнало към слънчогледовото взор
    \не ме послуша, пък и себе не слуша\
    и впило се в пръстта навеки...все
    Виделото ми търкулва нов простор.
    !!!

  • Хем не я искаме, хем я търсим... Тук много ми харесва диалектиката.
  • Много силен,много хубав стих!
    Поздрав!
  • Бягаме , не бягаме болката винаги ни стига.Добре , че има и много хубост на тоя свят! Браво , Симо!
  • Прекрасен, силен стих!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...