10.07.2007 г., 10:47 ч.
Въпрос (Гурбет)
Въпрос
Боли...
Прокапва битието.
През иглени уши - тече.
Колики и зъбки, и... гърнето.
И първото - изгубено - мечЕ.
Трагедия е всеки неуспех
(подтикващ ни напред и по-нататък).
Оглушали за съвета бащин, вехт
пилеем Болката в живота кратък.
Боли...
Порой звезди умират.
Припламват плахо - край!
Избухват Нови, ослепителни. Маркират
на чужди хора - чужди рай.
Бягаме от Нея - сякаш Чума.
За щастие и здраве се боим.
Човърка ме въпрос: Ако я няма,
как живота от смъртта да различим?
20 Февруари 2003, Ломбо Есте
© Симеон Дончев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хем не я искаме, хем я търсим... Тук много ми харесва диалектиката.
-
Много силен,много хубав стих!
Поздрав! -
Бягаме , не бягаме болката винаги ни стига.Добре , че има и много хубост на тоя свят! Браво , Симо!
-
Прекрасен, силен стих!!!
-
Болката в човешките сърца напомня, че сме живи и обичаме... Поздрав!
-
и е така. ако се събудим и няма никаква болка - значи не сме живи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и не, че нисък е житейския таван.
Боли,от невъзвратимото на Битието
поискало ме изпод вежди тук и там.
Порастнало от моите солени мигли
\май все поплаквам си под душа\
въздигнало към слънчогледовото взор
\не ме послуша, пък и себе не слуша\
и впило се в пръстта навеки...все
Виделото ми търкулва нов простор.