ВЪПРОСИ
1K
0
23
Ти плакал ли си някога наяве?
Със сълзите усети ли промяна?
Очите ми докосна ли насън,
усети ли как огънят догаря?
Ти спомни ли си миналите дни?
Когато се топихме от изричане.
Преплитайки телата от мечти
и устните, горещи от обичане.
Ти страдал ли си някога в нощта?
Примамен от пътеките на мрака.
Във тъмното откри ли светлина,
която след дъжда пак тебе чака?
Ти виждал ли си сляпата наивност?
Последвана от кратката раздяла.
Претегли ли човешката невинност,
загнездена в душата... наболяла?
След тези мисли, всичко е излишно.
Изгубвам се в нечутите въпроси.
Така душата болката разбира.
За нова обич... винаги ще проси!
© Кремена Стоева All rights reserved.
