Вържи ми очите
Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата -
тежки накацали безсъзнания -
толкова много приличат на скитници,
защото теб те е нямало.
Никакво криене вътре в душата ми
повече не ти се полага...
Връзвам ръцете ти, пия тъгата ти,
режа косата си, падат
всички извивки... въпроси и точици.
Имам какво да ти кажа:
Някъде в тихото, някъде в празното
и гордостта ни е празна.
