Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен
в клоните свири.
Светът – огромен,
де да ги дири?
Сводът я жали,
тъмнее рано.
С вихри и хали
зимата кани.
А тя смили се,
с леден дъх вейна.
С клони в сняг – бисер,
гората грейна.
https://www.youtube.com/watch?v=ep5fkk5BMzs
© Мария Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
