Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен
в клоните свири.
Светът – огромен,
де да ги дири?
Сводът я жали,
тъмнее рано.
С вихри и хали
зимата кани.
А тя смили се,
с леден дъх вейна.
С клони в сняг – бисер,
гората грейна.
https://www.youtube.com/watch?v=ep5fkk5BMzs
© Мария Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
