Dec 21, 2017, 12:08 AM

Въртележка

  Poetry
1.3K 0 3

Качих се на въртележката с кончета,

И се въртях, и въртях, и въртях.

Захарен памук и дъвки за балончета.

Животът прилича на лунапарк.

 

Качих се на въртележката с кончета.

Яхнах най-буйния светло син жребец.

Впих длани в гривата от пластмаса.

И полетях напред в бесен галоп.

 

Захарни петлета, кремчета от бял сняг.

Виенско колело, влакчета, тълпа.

Светът се върти в кръг като пиян.

Дошъл е лунапарк в града.

 

Качих се на въртележката с кончета,

И се въртях сама, и се въртеше с мен светът.

Госпожо, слезте, въртележката е за деца,

Каза ми събуденият посред нощ пазач.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...